/КРОСС/ Премиерът в оставка се оплете между светлия си пример, тревоги за служебното правителство и загриженост за управлението на страната. С дълбока въздишка ни иде да речем: ай, сиктир! Къде бяхте допреди няколко месеца, когато с игрички на коалицийки експериментирахте в държавата с кабинет на малцинството? Добре било така. Видяхме докъде ни докарахте. Защо се кахъри Борисов, че БСП не участва в съставянето на служебния кабинет? Как Радев щял да се справи сам?! Че тревожеше ли се Борисов, когато Плевнелиев редеше служебни кабинети? Не, щото дерибействаше и сочеше с пръст Той. Каква му е драмата, че Румен Радев от военен станал президент? Че нали и той от пожарникар стана премиер? А-а-а, трябвало да има борд. Иначе не можело. И кои бяха в борда на Борисов? Премиерът в оставка посочи неотдавна, че бордът си имал дори и министри - Нона Караджова, Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков... Тоз принцип ли да следва и занапред държавата? Що ни баламосват с приказки за коалиции? От сутрин до вечер БСП и ГЕРБ, ГЕРБ и БСП. Нека минат изборите. На Борисов (вече) не му трябвали размити коалиции. Че какви ги чини тогаз Цветан Цветанов? Кои партийни членове ще допитва с кого ГЕРБ да участват на избори и да се коалират? Кого да слушаме? Борисов, който въртоли за правителство на малцинството. Цветанов, който сега узря да пита съпартийците си с кого да се коалира. Или Владислав Горанов, който реве за избори до дупка