Твоето униние, тъгата, страданието, е трябвало неизбежно да те посетят, както и всеки човек. Важното е как ги възприемаме. Вече, струва ми се, ти писах, че ако преживяваме състоянията си като само наши, в края на краищата душата обеднява и става безплодна, а животът - безсмислен и нетърпимо скучен. Задачата, която ни е поставена от евангелието, е да станем универсални, вселенски личности, да носим в себе си целия космос, да живеем историята на света, и преди всичко на човека, в цялата й дълбочина. Тъй като цялото човечество съм аз и цялата история - мой живот, то всяка болка, всяка радост, тъга, надежда, отчаяние, всеки опит от богатството, бедността, благата, преситата, страха, насилието, властта, смирението и борбата представляват за нас откровение на ставащото в човешкия свят и чрез нашия личен опит, изглеждащ инак толкова малък и кратък, ние познаваме Битието в неговата възможна пълнота.