"Полиграфът се определя още като "кодирано предположение, маскирано като наука". Според мен обаче е сгрешена цялата схема на мислене в този случай. От една страна се предполага, че хората се притесняват, когато лъжат, от друга - че е почтено да ги излъжеш, за да откриеш дали лъжат. Къде тук е научната мисъл? Изобщо не става дума за непогрешимост на инструмента. В дъното всъщност стои представата, че няма почтеност." Това казва психологът проф. Елка Тодорова пред ГЛАСОВЕ. И още: "За интелигентните хора е ясно, че не е възможно с един инструмент да се разкрие честността и истинността. Най-малкото, защото за всяка постъпка границите на честност могат да бъдат различни, а критериите за истинност - променливи. Неслучайно и полиграфът толкова често греши - съветският шпионин в САЩ, около когото се вдигна толкова много шум през 1994 г., Олдрич Еймис, два пъти е минал успешно през полиграф. Продължава обаче да се прилага, защото има заинтересовани институции, които го прилагат."