/КРОСС/ Скоро всички ще се удавим в морето от враждуващи формацийки, всяка от които претендира да е единствената "алтернатива на статуквото" Вече става смешно. И абсурдно. През годините се нагледахме на всевъзможни примери на "преструктуриране", "преформатиране" и "препозициониране" в дясното политическо пространство. Ала случващото се сега наистина минава всякакви граници - и на логиката, и на приличието. Скоро всички ще се удавим в морето от враждуващи формацийки вдясно, всяка от които претендира да е единствената "алтернатива на статуквото" Само преди 3 месеца босовете на т.нар. традиционна десница издигнаха за сетен път парцаливия и оцапан лозунг за дясно обединение в името на победа на президентските избори. Беше сгоден момент да си пробват силите заедно и да се види колко е реалната им електорална тежест след две години крамоли, междупартийни стълкновения и политически шашмалогии от типа "хем сме във властта, хем не сме". Присъдата на избирателя обаче излезе тежка - едва 224 хиляди гласа, които не стигнаха дори за да влезе кандидатът им Трайчо Трайков в първата петорка на класацията. Даже дискредитираният отвсякъде експремиер Пламен Орешарски, който разчиташе единствено на подкрепата на ДПС, изкара повече. Човек би очаквал, че след такова крушение десните ще се постреснат и ще си кажат - нищо не правим както трябва, избирателите бягат от нас, дайте да помислим как да оправим нещата