/КРОСС/ След 29-ти януари в съседна Република Македония политическата криза мина в друга орбита. Невъзможността ВМРО-ДПМНЕ да състави кабинет не се дължи на липсата на разбирателство между досегашните партньори Никола Груевски и Али Ахмети от Демократическия съюз за интеграция, а на пряката външна намеса. Нещо, което странно убягва от погледите на "зорките защитници на демокрацията". Ахмети отказа партньорство под диктовката на Тирана / а и на няколко любими негови западни посолства /, където бе на няколко пъти за инструктаж след парламентарните избори от 11-ти декември. За разлика от "тежките и много отговорни дискусии в ДСИ, които води Ахмети в партията в продължение на няколко дни" той не изпита никаква трудност да подпише "албанската платформа" на връх Коледа. Този документ, който е изготвен извън страната, е в пряко противоречие с Конституцията на Република Македония, какъвто впрочем е и Охридският договор от лятото на 2001 година. Проблемът - както през 1991 година, когато албанците бойкотираха референдума за независимост или пък през 2001 година, когато организираха въоръжени атаки на различни места в страната - е в пълната безпомощност на македонския политически елит. През 1991 година командированият в Скопие югославски кадър Киро Глигоров направи всичко възможно, включително и с нарушаването на законите, за да ограничи разделянето на Република Македония от бившата югофедерация на югодиктатора Йосип Броз Тито