„Нашият народ живее с мечти, трудности, вяра и любов. Всеки руснак е повече, отколкото е сам като индивид. Нашият народ е повече, отколкото е населението ни. Това е много тънка линия. Това наше вътрешно качество е неизменно в продължение на векове. То се е формирало в селото, но дори в съветските времена сме се смятали за носители на нови идеи, на нови идеологии, на справедливо социално-политическо устройство." Какви са руснаците, накъде трябва да върви Русия, възможни ли са свободата, равенството и братството? Над тези въпроси разсъждава Александър Дугин в интервю на Наталия Далматова. Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Старообрядец, той е ръководител на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евразийско движение в Русия.   Н. Далматова: Неотдавна обсъждахме темата за националната солидарност. Доколко ви е близка тази тема? А. Дугин: Това е много важен въпрос, защото в крайна сметка определението за човека, за индивида чрез колективната принадлежност към някаква общност - и преди всичко етническа общност, народна, културна, историческа, национална, цивилизационна - съставя фундаменталния проблем въобще в цялата история на човечеството. Оттук войните и алиансите, оттук не само лошо, но и хубаво, оттук е разширяването на определени етнически или национални групи и обратното - свиване или изолация. Целият свят - това е пулсация на няколко етнически процеси