/Поглед.инфо/ В броя си от 24.12. 2016 г. в-к „Труд” публикува статия на Красимира Станкова за гребеца Георги Божилов /9-ти от олимпиадата в Рио/. В нея тя цитира следната изповед на олимпиеца „аз съм си избрал спорта - да тренирам в студ, във вода…но не мога да се примиря с мизерното заплащане, например. Като национален състезател вземам 388 лв., от федерацията още 350 лв. И това не е заплата, под формата на хонорари. Трудов договор нямам, здравни осигуровки - също. Като ми се случи нещо, следват разправии с болницата. Вече съм на 27 г. , а нямам един ден трудов стаж. Тези причини са на път да ме откажат от спорта след година - две”. Този Дамоклев меч виси над главите на всички елитни български спортисти. Такова е положението и на по-голямата част от треньорите. Възниква логичният въпрос защо държавата, която се гордее с медалите им/макар и толкова малко вече/, нехае за тяхното бъдеще и за бъдещето на националния спорт.