/КРОСС/ Древните юдеи напълно съзнават своето богоизбраничество, защото Бог се открива и предава Закон само на тях. Това високо самочувствие неизбежно води до разграничаване, презиране и даже гнусене от езическите народи, които за мнозина евреи са едва ли не съчки за геената огнена. Те забравят дивните пророчески слова на Исайя: "И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби.., Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва.., защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи" (56:6-7). Как някогашните юдеи съчетават своето и чуждото, омразата и любовта, тесногръдия шовинизъм и пророчеството за всечовешка общност? Но само за евреите ли става въпрос? Не са ли приели някои от нас православието, за да изпитат себелюбивата гордост, че са "специални" и "благословени", а всички останали християни и особено невярващи са прокълнати и обречени на гибел? Би било добре такива хора да вникнат в смисъла на днешното неделно литургическо четиво от Евангелието на св. Матей (15:21-28), в който се повествува за срещата на Иисус Христос с една жена хананейка. Защо Христос посещава езически земи? Както разказва Евангелието от св. Йоан (6 гл.), мнозина евреи се съблазняват от словата на Христос, че Той е небесният хляб, който трябва да се яде, за да се постигне спасение. Някои фанатици дори замислят да го убият