Ах, този Ню Йорк!

Днешният пътепис ще ни заведе до един от най-забележителните градове на света – Ню Йорк. Водач ще ни бъде нашия американски кореспондент – Люси. Приятно четене: Ах, този Ню Йорк!

Ако пристигнете в Америка и първият град, който видите, е Ню Йорк, няма как да не останете впечатлени. Той е всичко, което медиите са ви обучили да си представяте, че и повече, защото непрекъснато се променя.

Ако обаче сте видели някои от другите големи градове преди него, ще трябва да се „научите“ да обичате Ню Йорк. Защото той далеч не е привидно най-привлекателният град в Америка.

Всъщност в даунтаун се носи неприятна миризма,

която през лятото е непоносима - поради липсата на задни улици, боклукът за прибиране се оставя на тротоарите, не стига това, ами и улиците не са особено чисти. Повечето американски градове имат безупречно чисти централни части, ако има занемарени или непочистени места, това са определени райони в покрайнините. Тук можете да подритнете боклуци на Парк Авеню.

Хотелите са стари

и въпреки гръмките си имена, не блестят с нищо, дори хигиената не е на висота в много от тях. С нетърпение очаквах първия си престой в Уолдорф Астория, а той се оказа съвсем незабележителен.

Паркирането е като мисията невъзможна,

а трафикът... по-добре е да не бързате! Никога няма да забравя първото си пътуване в такси в Ню Йорк – мислех, че ще се размажем на всеки 2 минути – всички се разминават на една боя разстояние, рязко спират и тръгват... Впечатли ме, че това не изнервя шофьора. Причината е, че всички карат така и винаги карат така!

Дори и да живеете на другия край на света, няма как да сте пропуснали една от емблемите на Ню Йорк -

Таймс Скуеър

Той всъщност е внушително малък – ако видите каква тълпа се събира там във всяка новогодишна нощ /около 600 000 души/, и сравните с ежедневния вид на площада, ще се запитате дали сте на правилното място. За многократните ми посещения в Ню Йорк, досега не съм видяла площада безлюден. Животът кипи, непрекъснато се чува жизнерадостно жужене! Хората са с няколко градуса по-доволни, по-впечатлени, по-енергични на Таймс Скуеър. Трудно е човек да не се засмее и на небивалия интерес към иначе обичайни за Америка вериги магазини и ресторанти там – все едно, че са по-различни и по-модерни в сравнение с локалните им посестрими в местния мол.

За архитектурата на града могат да се пишат страници и страници. Но има няколко сгради, които няма как да пропусна.

Първата сграда, наречена небостъргач е Флат Айрън Билдинг,

построена е през 1902 година по проект на архитекта Даниел Бърнам. Тъй като това е една от първите сгради с метална конструкция, а и със съвсем необичайна за времето си триъгълна форма, тя привлякла доста скептицизъм по отношение на здравината и издръжливостта си, а с това и прякора „Глупостта на Бърнам“. За всеобща изненада, повече от век по-късно, сградата стои непоклатима.

Въпреки, че най-известната сграда е

Емпайър Стейт Билдинг,

която още доминира като най-висока със 104-те си етажа, не по-малко атрактивна и дори архитектурно по-красива е Крайслер билдинг, която е построена малко преди това и дори за кратко държала рекорда за височина. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Трудно е да останете безразлични при вида на огромната дупка на

мястото на кулите-близнаци на Световния търговски център

Мястото е тихо, разговорите спират и хората навеждат като по команда глави, когато наближат пропастта. След толкова години това все още е някаква трагична строителна площадка с много кранове и други съоръжения, от чиято работа не се вижда резултат. Ужасяваща е мисълта, че из прахта, по която стъпваме, са останките на тези над три хиляди души, които нищо неподозиращи са отишли на работа в съдбовния вторник сутрин.Много години ще минат преди градът, дори и страната, да успеят да надживеят тази трагедия. [caption id="" align="aligncenter" width="691" caption="Кота Нула днес"][/caption] Наскоро

кампанията за построяване на джамия в близост до Кота Нула

събуди позадрямалите болка и гняв. Американците имат изключително чувство за патриотизъм и тази тема създаде конфликт и където го нямаше. Та за патриотизма... За 8те години, които прекарах тук, никога не чух някой да каже, че се срамува, че е американец. Не се заблуждавайте, че тук животът е лесен и всички са богати, защото не са. Но тези хора са горди с държавата си.

Жителите на Ню Йорк

пък са горди с това, че живеят там. Плащат безумни наеми, намирането на апартамент е сходно с игра на лотария, но това са детайли. Важно е, че живеят в Ню Йорк!

Градът е и източник на модни тенденции – във всичко

Преди години помня как всеки трети по улицата носеше ботуши ЪГГ /UGG/, а на следващата зима и следа нямаше от тях. Изцяло бяха заменени от гумени ботуши Хънтър. Има мода и в храната... Типичната местна закуска е геврек със сирене Филаделфия. А десерт номер едно са капкейкс. /cupcakes/. За да се научиш да обичаш Ню Йорк, трябва да можеш да виждаш отвъд на пръв поглед непривлекателното – бетонът в Сентръл Парк, боклукът по улиците, сергиите на аксесоари ментета, които преди бяха само на Канал Стрийт, но постепенно се размножиха навсякъде, безмилостната надпревара за таксита, и често бруталната зима. Защото този град има дух, има енергия и космополитизъм, какъвто рядко се среща. Из него витае здравословен ентусиазъм, за когото е трудно да не завидим! Поздрави, Люси Рикспуун Автор: Люси Рикспуун Снимки: авторът Още пътеписи от близки места: