Три пъти през живота ми се е случвало да правя заключения, в които се оказваше, че имам напълно погрешна представа за света. Първият път беше след подписването през 1994 на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), когато финансовите потоци, излели се към Мексико за строеж на фабрики за производство на стоки за износ към най-големия потребителски пазар на света, се оказаха единствено и само потоци от капитали, идващи от Съединените щати и търсещи подходящата за инвестиции среда. В резултат на това за по-малко от година настъпи криза на мексиканското песо (която аз, като зам.-министър на финансите на Съединените щати, трябваше да предотвратя).