/КРОСС/Народът загуби желание да се взира в Българските Беди, сякаш се примири с тях. А те нямат край. Идват си по някакъв график - безбожен, обаче пък редовен. *** Сега дойде ред на ТЕЦ „Брикел". *** Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт. Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди. Григор целуна корта в зала „Армеец" - и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие. *** Пулев е нещо друго - той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак. Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен. Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики - в смисъл, че издържаме на як бой. „Ние, българите, никога не се предаваме" - това е мотото на Кубрат. А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия. *** „Ние никога не се предаваме!" - казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко - и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър. Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите - и ако го питате, като нищо ще го потвърди