Лидерите по цял свят усилено дебатират възможността за налагане на зона, забранена за полети, в опит да се спре растящото насилие в Либия. Някои се позовават на Босна, където НАТО изчака прекалено дълго преди да защити цивилното население в средата на 90-те години. Други припомнят за Руанда, където президентът Бил Клинтън изрази съжаление, че не е действал навреме, за да опази невинните жертви. Но проблемът е, че днес в Либия сме по-близо до трагедия, която наподобява събитията в южен Ирак по времето на първата война в Персийския залив. Докато коалиционните сили разгромяваха иракската армия през февруари 1991 г., президентът Буш-старши насърчаваше иракския народ да "вземе нещата в свои ръце и да свали диктатора Саддам Хюсейн от власт". Когато иракските шиити, кюрди и араби християни въстанаха срещу техния брутален диктатор, те вярваха, че америнаските сили ще ги защитят срещу превъзхождащите ги многократно войски.