/КРОСС/ Едно само-свалило се от власт управление и един провален министър (а и откровено недоразумение) - отново са актуални. Какво да се прави; европейската мода била такава. Онакивата да са на гребена на вълната и престижни. Учи ги тази мода европейска само на едно - да не им пука от нищо. Диктува им да продължават да бъдат само-доволни. Тоест, да не спират самохвално да ни се хилят и нахално пак да ни се само-предлагат. Този път - на тема сигурност. С главна актриса (виновница) - бившата вътрешна министърка Р.Б. Която лично, а и в ортаклък с ГЕРБ, имала гигантски принос в системата ни за сигурност. Която система, по нейни думи, никога не била по-подредена. С което пък, видите ли, сме изпреварили тенденциите в Европа. Да идват сега масово от Брюксел у нас; на талази. За да ни гледат право в очите. Може - и с наведени глави. Само и само - да им позволим да се поучават от нашия челен опит. За самите нас обаче си остава меродавна българската класика: „Пази Боже сляпо да прогледа", по Алеко Константинов. Плюс „Боже, колко мъка има по този свят, Боже", по Йордан Йовков и неговата „По жицата". Четем ги едновременно и в синхрон, нашите литературни титани. Четем и не можем да повярваме на видяното и чутото. То бива оливане, то бива пъчене; но чак пък толкоз - май множко ни идва, въпросният персонаж Р.Б. Даже повече и от Южната дъга, и от Северната тангента, и от магистрал(К)ите. Със или без тунели - убийци