Аз съм критичен читател и в ревютата си се стремя да показвам всичко – и това, което ми е харесало, и онова, което ме е подразнило, във всяко едно от произведенията, които съм прочела. Когато обаче се сблъскам с Книгата – онази, която пишем с голямо „К”, ми е наистина трудно да опиша емоциите си. То е като да се опиташ да разкажеш какво е любовта – може и да го направиш добре, но никога няма да ти се струва достатъчно. Така се случи и с „Тайната градина” на Франсис Бърнет.