Голяма част от хората, които решават да си купят жилище или имот, използват ипотеката като инструмент за гаранция при вземането на заем. Вече са в сила нови промени в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), които целят максимално да защитят клиентите на финансовите институции при избора на ипотечен кредит и да създадат условия за отговорно поведение на кредиторите и кредитните посредници.

Кои са „подводните камъни“ при сключването на договор за ипотечен кредит и как се гарантират правата на потребителите?

Първо нека направим едно разграничение. Когато става дума за обезпечение на някакъв кредит с движима вещ - автомобил, техника или някаква стока, - става дума за залог. Когато заемът се гарантира с недвижим имот, се говори за ипотека. Под недвижим имот може да се има предвид земеделска земя, урегулиран поземлен имот (УПИ), построена къща, апартамент и т.н. Кредитите могат да се обезпечават с имот, който в момента се закупува, или с друг имот според възможностите и желанието на клиента.

„Ипотечните кредити са най-предпочитани при покупка на жилище поради няколко причини. Една от най-важните е, че лихвите са почти двойно по-ниски от тези на потребителските кредити.

Освен това хората, които са избрали ипотечните кредити, имат възможност да разсрочат изплащането им за по-дълъг период от време – до 30 години, докато потребителските обичайно са до 10 години“, коментира пред в. „Животът днес“ Нася Александрова – управител и собственик на фирма за независими кредитни консултации. „Напълно безплатно помагаме на потребителите на ипотечни кредити в преговорите с банките, за да постигнем възможно най-добрите условия. Обръщаме внимание на някои параметри на договорите, които понякога не се разбират и съобразяват от клиентите“, обобщи събеседникът ни. Тя посъветва потребителите да не гледат само процента на лихвата на ипотечния кредит, а да проучат внимателно цялостната оферта.

От голямо значение е годишният процент на разходите (ГПР), който показва действителното оскъпяване на кредита,

като към лихвата по него се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, които потребителят ще трябва да плати.

„ГПР е важен показател, но проблемът е, че не всички банки го изчисляват по един и същи начин. Някои банки не включват в ГПР имуществената застраховка, която е задължителна, както и застраховка „Живот“. Тоест при един кредит от 100 000 лева например месечната вноска може да се оскъпи с над 30-40 лева заради тези продукти“, обясни Нася Александрова. Тя подчерта, че клиентите внимателно трябва да проучат всички лихви, такси, комисиони и разходи, които се включват в кредитния им договор.

Според промените в ЗКНИП кредиторите могат да събират от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но се забранява събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и за повторно събиране на такса за едно и също действие. Кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за вземането, които не са предвидени в сключения договор за кредит. При съмнение за нередност потребителите могат да подадат жалба до Комисията за защита на потребителите.