„Като погледнеш, ние не бяхме на художествена изложба – ние бяхме изложбата, ние бяхме превърплътеното изкуство, а 60-те години бяха наистина за хората, не за това, което те правеха; „певецът/не песента” и т.н.”
60-те години винаги са ме привличали със своя вдъхновяващ бунт и цветно очарование. За мен те винаги са били едно събирателно десетилетие – символ, не само за едно поколение, но за цялото човечество. Подплатени с музика, която разтърсва, филми, които провокират, събития, идеи, политика и личности, които рушат остановеното статукво, тези години се превръщат в повратна точка на културната революция през ХХ век.