/Поглед.инфо/ Преди години с моите деца попаднахме случайно в музея в град Белица. В него има цяла зала, посветена на моя дядо Георги Андрейчин, около когото е заплетен доста интересен сюжет, но няма как да не се спомене, че е бил комунист. Обаче нали времената вече са други, и децата знаят, че „комунистите са лоши”. И някак си не е много удобно лошите да са в музея. Дамата, която говори, разбира се, не подозира, че ние сме роднини с главния герой. И когато стига до момента, в който Андрейчин влиза в БКП, госпожата обяснява: Тогава Георги Андрейчин влиза в Българската партия! Щрак! Оперира „К”-то и от БКП остана едно БП! И така, с това БП, си изкара до края на речта си. Българската партия така, Българската – онака. Ето колко елегантно и остроумно се беше справила госпожата с компромиса между комунизма и антикомунизма. Първа част на интервюто с Андрей Райчев.