Първото пътуване за годината беше до Атина. Февруари не е непременно идеален месец за разходки, но пък концертът на Dropkick Murphys не чака и затова се прежалихме, оставяйки се на благоволението на гръцките метеорологични богове.

Основната цел на уикенд-пътуването беше да послушаме музика наживо, да ядем местна храна и чак на последно място – да видим каквото има да се вижда в гръцката столица. На първо четене се оказа, че то не е особено много, затова просто трамбовахме уличките на Монастираки без конкретен план, завъртяхме се около Акропола и после попивахме атмосфера из битпазара, криволичещите завои на Плака и шумните булеварди на Псири.

Правилната храна

Обиколката беше гастрономически-ориентирана. Най-важната спирка беше предварително проученият и препоръчан ресторант Diporto Agoras. Чинно с Google Maps в ръка поехме към дестинацията за обяд. Атина е от онези градове, в които центърът и опасно изглеждащите квартали живеят в симбиоза. В един миг си на огромен булевард, свиваш вдясно и се озоваваш в китайския квартал. Малко по-надолу по същата улица, аз с моя матов цвят бях един от по-светлите участници в хаотичното улично движение. Свиква се лесно, но има първоначално усещане за неподготвеност.

Стигнахме адреса, където стои съборетина с изпочупени стъкла. Ресторантът е по стълбите надолу под нея. „Ресторант“ е по-скоро ориентировъчно означение. Озовахме се в изба, чието празно място е уплътнено с 6-7 маси. Клиентелата е на средна възраст 64 и по всичко изглежда, че прекарва съботата си тук поне от 30 години.

Седнахме на свободна маса, сервитьорът (вероятно внук на готвача) дойде да ни вземе поръчката. Казахме „English?“ и той отвърна „ОК, one moment.“ След 2 минути донесе хляб – вероятно за да компенсира забавянето на менютата на английски. В ретроспекция, нямам идея как сериозно ми е минала такава мисъл през главата. След малко се появи директно с чиния супа от нахут, порция пържени рибки и кана рецина, преди секунди налята от едната бъчва до масата. Беше ни дадена свобода само да кажем дали искаме салата.

Атмосферата се подобри още повече, когато на масата ни бяха настанени двама господа на 60+. Единият говореше достатъчно англисйки, за да обсъдим икономическата обстановка на Балканите и да ни сподели колко лошо нещо са това данъците