Падането на Кадафи е рядък случай на съвпадение на желанията на масите, ценностите на демокрацията и стратегическите интереси на Европа.

Нормалните хора не искат други хора да страдат, например да бъдат тъпкани от малоумен диктатор и да живеят в страх и мизерия. Кой е Кадафи ние в България много добре знаем.

Ценностите на демокрацията и моралният императив задължават европейските държави, чиито основни ценности са човешкия живот и човешкото достойнство, да се застъпят за либийския народ.

Стратегическите интереси на Европа изискват бързо и надеждно откриване на алтернативен източник на енергийни ресурси. Няма по-удобен и по-подходящ източник за Европа от Либия - Съвсем близо, и петролът не трябва да минава през тесни протоци или ненадеждни региони.

Съвпадението на тези три фактора би трябвало да предизвика бързата и решителна реакция на Европа. Но реакция няма.

САЩ също изпукаха жокера си „Смяна на диктатор без решение на съвета за сигурност на ООН“. Втори път не им се влиза в същия капан, твърде големи ще бъдат щетите. Още повече, че старите вересии още не са платени.

НАТО бездейства, независимо от реалните рискове за Европа (не от бомбардировки, а от енергийни проблеми).

От ООН не става и чеп за зеле. Освен да блокират всяко полезно действие и да наливат пари в безнадеждни казуси нищо друго не правят.

Парализата показва много тежка системна криза в западния свят. Честито, и ние сме вътре!



Тези хора трябва да измъкнат от кашата либийския народ, САЩ и Европа и да умият очите на демокрацията. Изглежда ли, че ще се справят сами? (снимка)