Вчера, по време на една среща в офиса се обади притеснена една от милите ни баби за да каже на внучката си да не излиза на улицата и да не яде пресни зеленчуци. Заради радиацията. Горката, гледала телевизия.
Часове след най-силното някога земетресение и последвалото ужасяващо цунами, с възхищение обсъждахме как в Япония вече ремонтират пътищата и за часове организират мащабната спасителна операция. През това време нашите телевизори ни удивиха с липсата на емпатия и това как безсмисленият въпрос има ли радиация в студиото отнемаше почти всичкото новинарско време за отразяване на драмата в Япония.
“Ако това се беше случило в България…” си мислим всички и не ни се мисли. Факт е, че България е в силно земетръсна зона и е факт, че рано или късно и тук ще преживеем Голямото Земетресение. Готови ли сме за това? Или ”като ни дойде на главите, тогава ще се оправяме”?
Констатираната от бабата радиация в офиса ни е обобщен пример за готовността на обществото ни да се справя с проблеми, като земетресения, климатични промени, изчерпването на природните ресурси… За това работим в Горичка. За смелостта да си мислим за това, което ни очаква.
—
И за финал:
припомнихме си “Ку-Ку” по БНТ от 22 декмеври 1991.
—

