/КРОСС/На 11 септември 2001 г. стана ясно, че мултикултурализмът осигурява съжителство, а не интеграция. Интеграцията означава европеизация в пълния смисъл на думата - възприемане на европейските езици, ценности, култура. Независимо как наричаме миграционната вълна, заляла Европа - бежански поток, масова имиграция, преселение на народите, ясно е, че това е най-голямото предизвикателство, пред което е бил поставян ЕС. То не е само хуманитарно, а засяга функционирането на съюза, отношенията между неговите членове, основополагащия принцип на свободно движение на хора. Под въпрос е поставен и демографският облик на континента, проблем не само за близкото, но и за по-далечното бъдеще. Непосредственият въпрос е какво да се прави с вече нахлулите в европейското пространство бежанци и икономически имигранти. Той се решава къде по-добре, къде по-зле от политиците с нарастващите квоти за принудително разселване из територията на целия съюз. Следва обаче по-дълготрайният проблем - какво ще правят тези преселници в бъдеще. Засега чуваме само предположения колко полезни могат да са младите мъже и жени като работна ръка за застаряваща Европа, как могат да решат демографските проблеми на обезлюдяваща се Източна Европа. Подкрепени са и от знаци на солидарност и хуманитарна съпричастност към трагедията на няколко съзнателно унищожавани държави от Близкия изток и Северна Африка