/КРОСС/ Житие на свети свещеномъченици, пострадали в Херсон Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия - Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя. Римските императори, жестоки гонители на християните, сами неволно способствали за разпространение на християнската вяра в Таврическия полуостров. Те изпращали там на заточение държавни престъпници. Изповядването на християнската вяра тогава се считало за голямо престъпление и много християни били пратени в изгнание заради вярата си в Иисуса Христа, например Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници чрез поученията си и чрез примера на добродетелния си живот обръщали много езичници към Господа и често пъти с мъченическата си смърт утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за доброто и ползата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл. Макар заточениците-християни чрез своите поучения да са обърнали мнозина към истинния Бог, мнозинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало много юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространението на християнската вяра и заедно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа