Днес сутринта, докато пазарувахме, се сетих как преди 1989 година не беше достатъчно да платиш за една стока, за да я получиш. Нещата се “даваха”. Пазаруването беше като ходене на лов. Излизаш навън и ако в някой магазин има опашка, значи дават нещо. Питаш какво дават и ти казват – дават по две бутилки олио. Ако опашката е гигантска, може би дават банани. Повечето време нищо не даваха Дефицит нямаше за стоки като кимион и кибрит.