Веднъж Соколът се обърнал към Враната:
-О, мъдра Врано! Ти живееш почти триста години. Надживяла си поколения от рода ми. Кажи, в какво е тайната на твоето дълголетие!
-Живей така, както живея аз и животът ти ще се удължи многократно.
Соколът решил да я послуша. Застанал до нея на клона на стария дъб и започнали да разговарят за живота. Говорили, говорили, докато по някое време огладнели. Литнали да търсят храна. Скоро Враната съзряла един умрял кон. Зарадвала се и се спуснала долу, а Соколът след нея. Враната хищно се нахвърлила на мършата. Соколът дотогава не бил опитвал такава храна. Клъвнал веднъж, клъвнал втори път, замислил се. Клъвнал трети и повече не могъл.
-Знаеш ли, Врано, - казал той - по-добре веднъж да се напия със свежа кръв, отколкото триста години да се храня с мърша.
И отлетял.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!