Момиче с черна коса, черни обувки, шапка и една бяла ръкавица. Носи балони (не в ръката с ръкавицата). Пристъпва бавно, дори сякаш се опитва да придаде на походката си, тъжен израз. Носи и слънчогледи (любимите му цветя). Оставя ги гриживо на символичния стълб и застава тихо встрани. Скланя глава. Важно е всяко движение. Остава встрани, за да подаде лична почит, после ще се включи в масовата организация. От някъде се чува песен на Майкъл Джексън. Мястото е Народният театър София, България. Една...