/КРОСС/ Ако развяваш европейското знаме на 25 март, това ще се смята ли за предизборна агитация и респективно в полза на кого? Чудех се откъде да започна, но какво да ви мотам с излишни хиперболи. Докато покрай родните ни политици и медии народът е изпаднал масово в небраното лозе на европейската действителност - фондове, комисари, бакалщина и безпътица - Европа отбелязва на 25 март 60 години от подписването на Римския договор. Документът, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и формално се полагат основите на ЕС. За същата дата в Рим е насрочено тържествено заседание на Европейския съвет, който ще събере лидерите на 27-те (британците със сигурност също са поканени, но те си знаят имат ли място там). Паралелно на това до края на годината държавите членки организират с различен интензитет събития, посветени на годишнината - конференции, кръгли маси, социални акции. На фона на започналия дебат за бъдещето на ЕС съвпадението с годишнината е повече от символично и заслужава да бъде водеща тема в обществения дебат. Ако не през цялата година, то поне в идущите седмици. Както от общата европейска гледна точка, така и от нашата, на десетте ни години членство в същия този ЕС, който празнува съществуването си. Спечелихме ли и какво? Променихме ли се и как? Накъде отиваме и защо? Все фундаментални въпроси за едно претендиращо за зрялост демократично общество, отдадено на свободата на словото, върховенството на закона, моралния авторитет... Отплеснах се