Пролог Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош. Докато изчаквам собственика с кресливия си