/КРОСС/Дипломатическият скандал между Турция и Холандия е безпрецедентна ескалация на двустранните отношения, която тлееше между Турция и редица други европейски страни. Имам предвид много сериозните изпуснати реплики от турски висши държавници за нацистки похвати по отношение на Германия, на Австрия, а сега и на Холандия. Всичко това стана след решението на Европейския съюз да не се допуска политическа пропаганда за чужди държави на територията на страни от Европейския съюз. В тази връзка това, което сега виждаме, е кулминацията на напрежението, което се нагнети между някои страни членки на ЕС и Турция след 15 юни миналата година. Тогава Анкара започна открита кампания срещу онези държави от Европейския съюз, където има най-големи турски общности. Всъщност това са пак същите държави - Германия, Австрия, Белгия, Холандия. И цикълът отново се повтаря - сега с предизборната пропаганда за референдума в Турция на 16 април. Получи се една невероятна конфронтация, която е част от вътрешно-политическа пропаганда на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган в Турция. Тя иска да покаже мускули пред своите избиратели че може да се справи с едни държави от един съюз, който едва ли не се разпада. Това е част от начина на агитация на Ердоган, което вече не е популизъм, а свръхпопулизъм. Това е даже тотална агресия