На 22 март 2011 г. в Българското национално радио ще се състои Кръгла маса на тема "Радиосредата 2001-2010: аудитория, поведение, реклама, цифровизация". Кръглата маса се провежда в рамките на научно-изследователския проект "Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.", осъществяван от изследователи от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски" и от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОМН. На кръглата маса ще бъде представено и новото научно онлайн издание "Newmedia21.eu. Медиите на 21 век". Доц. Пешева, Вие сте научен ръководител на впечатляващо по своя мащаб изследване  на радиосредата, което утре ще представите в БНР. Какво се случва с радиото у нас през второто  десетилетие на прехода - 2001-2010г.?Това изследване е първо по рода си и се осъществява в рамките на научно-изследователския проект  "Електронната медийна среда- в условията на преход и цифровизация 2001-2012г.", по линия на Министерство на образованието, младежта и науката. В него се прави  цялостен преглед на  радиосредата  за  период от десет години - демографска картина,  планови райони, разпределение на радиопрограмите по планови райони и по отделни формати, национална радиоаудитория, регионални аудитории,  радиоповедение, радиопазар и реклама, цифрово радио. Изводите са направени въз основа на специално получени данни за това десетилетие  от две  влиятелни  социологически  агенции- TVPlan/ TNS и  Market Links . Научният колектив подготвя такъв преглед и на телевизионната среда, който ще бъде представен на кръгла маса в края на април. Развитието на  електронната медийна среда у нас отдавна се нуждаеше от подобен цялостен анализ , дори този десегодишен  период  изглежда  дълъг. Медийната ситуация и събития през 2001г.  са много отдалечени  от днешните  ни проблеми.  Динамиката в медийната среда е толкова голяма, че такъв цялостен преглед на медийната среда трябва да се прави на всеки 5 години. И той ще е много  полезен на  радио и телевизионните оператори, рекламните агенции и медиашоповете, рекламодателите, администрацията, медийните и политическите елити, преподавателите, студентите. Българинът продължава ли да слуша радио или неговите медийни занимания изцяло са пренесени в интернет?Радиото остава стабилна и обичана медия за българския потребител, радиоприемникът е предпочитаният начин за слушане.  Слушането на радио онлайн в последните години лавинообразно нараства и стига до 20,3% , като е най-високо при най-младите слушатели. Слушането на радио през мрежата е три пъти по-голямо от слушането през кабелна телевизия или сателит.  Радиото се възприема като част от всекидневието, то  гъвкаво се вписва в ритъма на деня. В последните пет години силно нараства слушането на радио в колата и на работата, което показва, че радиото допълва редица други дейности на човека, то ги оцветява и разнообразява чрез хубава музика и бързи новини.
Източник: Информационна агенция КРОСС