Здравей,

пиша ти от върха на една пясъчна дюна, морето е близо. Ясно чувам вълните, които спокойно стигат до брега. В далечината се от време на време и някоя чайка нещо си казва. Всичко изглежда наред и на мястото си. Сякаш нищо не може да отнеме това, нищо не може да застраши идилията. Накъде и да погледнеш се вижда морето. Зад мен е градът, чува се от време на време и камбаната на града.

Всъщност се намирам в музея, специално изграден, за да приюти това, което виждам....