България, Полша и Германия са единствените държави в ЕС, в които средният годишен темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 година е по-висок от този спрямо периода 2001-2008 година. Това сочи проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите, цитирано от КНСБ. През последните седем години реалните заплати /изчислени през инфлацията за периода/ са намалели в Гърция (с 3,1 на сто), Хърватия (с 1 на сто), Унгария (с 0.9 на сто), Португалия (с 0.7 на сто), Кипър (с 0.6 на сто), Великобритания (с 0,4 на сто), Италия (с 0.3 на сто). Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г., има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният годишен ръст на възнагражденията е намалял от 11.2 на сто през 2001-2008 година до 0.1 на сто през 2009-2016 година. В България средният годишен ръст за периода 2009-2016 година е над 6% при под 3% за предходния период. Според авторите на изследването данните илюстрират как кризата и по-специално политиките на управление, базирани на строги икономии, променят динамиката на реалния ръст на заплатите в повечето страни в ЕС. “Тези данни са доказателство, че икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците“, е заявил конфедеративният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч. По думите му това е много лоша новина не само за работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението. Според Линч работниците в Европа заслужават по-високи заплати. От КНСБ пък коментираха, че заплатите в България растат в реално изражение и за това влияние имат основно три фактора - структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация. За ръста на средната заплата у нас оказва влияние и многократното повишение на минималната заплата през последните години. Но според синдиката ръстът на доходите е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база. За сравнение средната заплата в България през 2016 г. е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия - разлика близо 7 пъти. При съседите статистиката е подобна - въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21.9 на сто. В Македония тя е по-висока с 16.6 на сто, а в Сърбия - с 35 на сто. “За да се стопи това неравенство трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи, ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство“, коментира изследването лидерът на КНСБ Пламен Димитров.