/КРОСС/Възможни са два подхода към държавната политика за борба с корупцията. И двата са относими към явлението в широкия му смисъл - като всяка форма на злоупотреба с публична власт, а не само като престъплението „подкуп" по смисъла на Наказателния кодекс. При първия - „традиционен", се разчита на наказателното преследване, съдебните процеси и санкциите. Тук държавата върви след събитията. Тя е в ролята на догонващ. Общественият ресурс вече е използван за нечие лично обогатяване, а доверието към съответната институция накърнено. Вторият подход акцентира на превенцията. Споделя се разбирането, че превенцията на корупцията е много по-важна от репресията. Това е подходът на съвременната, модерната държава, защото цели създаване на условия за изключване на нарушения на закона. Целта тук е не повече корумпирани в затвора, а по-малко-корумпирани въобще. За съжаление вторият подход е твърде ограничено развит в България и като законодателство, и като административна практика. Същността му се свежда до идентифициране на факторите, които формират благоприятна корупционна среда и създаване и последователно прилагане на административни правила и механизми, които да ги елиминират