Тефтерчето в българската политика  вече е легенда. Политическа легенда. Само някой трябва да го канонизира и готово,  обречено е на безсмъртие. На срамно безсмъртие! Няма да е  тефтерчето на Левски, чисто и свято като душата му. То ще е неговия антипод, то е мръсно, цинично, брутално, гадно, убийствено! Никога нищо не е доказало. Показва само, че така не бива.  Показва кой какъв е. Показва на кой каква му е душата. Показва  колко мръсно е наоколо.Това е „Политическото тефтерче“. Стига епитети и метафори. По-конкретно.

Р. Овч. Съкращението станало крилата фраза  увековечи  връзката между двама държавни мъже. Корупция не се доказа, но всички запомниха съкращението.


Тефтерчето на Красьо Черния с телефоните на магистрати и политици не доказа нищо. Но всички разбраха, че тези хора освен имена, професии, дръжности и телефони имат и цена. Цена също като на стоките и услугите изложени по витрините...

Тефтерчето на Филип Златанов. Важна съдебна улика която щеше да сложи прът в колелото на корупцията, бе открадната от колата на секретен служител, докато той пикаеше на една бензиностанция. Никой не разбра защо стана така, но всеки си каза – да ви пикая на съдебната ситема.

Тефтерчето на Спас Панчев бе намерено в насилствено убит мъж. Никой не разбра защо е убит мъжа. Никой не разбра защо тефтерчето на Спас Панчев е в жертвата. Никой и не попита. Този път май всички забравиха. Е не съвсем всички.

m.facebook.com/story.php