/КРОСС/Нина Найденова, директор на Пловдивската опера, в интервю за "Сега" - Г-жо Найденова, смятате ли, че един оперен театър в България би могъл да оцелее като свободна сцена, без държавни субсидии? - Оперен театър и свободна сцена са взаимно изключващи се понятия. Оперният театър е трупа от музиканти и творчески служби, които имат определена специфика - колективен всекидневен труд. Оркестър, хор, балет могат да бъдат професионални единствено като работят по творческите си програми заедно и продължително в синхрон под ръководството на своите художествени ръководители - лидери и мениджъри. Всеки оперен театър е и една своеобразна производствена фабрика, в която само за едно премиерно заглавие се произвеждат повече от 100 костюма, реквизит и тонове декор. Сплотяването и работата на не по-малко от 200-250 артисти върху едно сценично произведение придава на творчеството онази енергия, която вдъхновява, променя нравствени нагласи, обогатява духовно. "Свободна сцена" означава да няма оперна трупа, а единствено технически персонал, който посреща и изпраща гостуващи трупи. Форма, но не и съдържание. Съдържанието е онова, за което трябва да се полагат особени грижи.- Културното ведомството умува върху варианта да се субсидират проекти, т.е. конкретни постановки, а не трупи