/КРОСС/ И на тези парламентарни избори телевизиите не изневериха на утвърдената си традиция да завардят партийните лидери пред урните и да чуят от тях заветни слова. Този път освен върху ключовите призиви от предизборните програми мнозина от тях акцентираха върху усилията да се преустанови бягството на младите от страната и да се създадат условия за завръщането на вече забегналите. От друга страна, репортажи на възбудени репортери показаха гласоподаването на извънграничните български граждани. И бяха съответно анкетирани на какво се дължи избирателната им активност. Оформи се контрастна картина, навеждаща на размисли. Прииждащите с автобуси от Турция български изселници (кой знае защо те биват наричани изселници, а българите, трайно уседнали в чужбина, са емигранти; сиреч при тях има мегдан за завръщане, докато при другите е необратим статус) с характерната простонародна балканска външност излъчваха самочувствие и увереност в правотата на действията си. Освен организираните на безплатна екскурзия, припокриваща "гражданския им дълг", измежду тях се намираха и такива, направили лично, индивидуално пътуване на добра воля само заради едното гласуване. Една такава нахакана туркиня заяви, че е била път дотук и веднага се връща. Неин дълг било да определя бъдещето на България. Говореше свободно, имаше цивилизован вид