Промените в Конституцията, гласувани от 43-ия парламент бяха вододела в неговата история. Първаначалното предложение за въвеждане на някакъв обществен контрол върху прокуратурата чрез текст, според който нейните представители в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) нямат мнозинство, бе бламирано от парламента. След това гласуване правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка, лидерът на ДСБ Радан Кънев излезе в опозиция, а предсрочните избори бяха само въпрос на време.

Христо Иванов подаде оставка. Радан Кънев става опозиционен депутат

В деня на дебатите предложенията бяха две. Според първото представителите на прокуратурата не трябваше да имат мнозинство в своята колегия във Висшия съдебен съвет. То бе подкрепено от 25 депутати, като в тях влизаха всички 23 от тогавашния Реформаторски блок.

На изборите блокът се разцепи, като от него се отдели "Нова република". Гласовете, подадени за Движение "Да, България" с лидер Христо Иванов също биха могли да се смятат като гласове в полза истинска съдебна реформа, защото той бе правосъден министър, основен инициатор на тази реформа и подаде оставка веднага след като бе бламиран от парламента.

Според резултатите от парламентарните избори радикалната съдебна реформа е събрала едва 295 568 гласа. В това число влизат 86 984 за "Нова република", 101 177 за "Да, България" и 107 407 за "Реформаторски блок - Глас народен".

Какво показва разпечатката от гласуването на промените в Конституцията?

Предложение за запазване на мнозинството на представителите на прокуратурата в тяхната колегия във ВСС бе подкрепено от 204 депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичния фронт, БДЦ, "Атака", АБВ. Според резултатите от парламентарните избори прокурорското статукво е събрало 2 794 813 гласа. В това число влизат ГЕРБ - 1 147 292, БСП - 955 490, ДПС - 315 976, Обединени патриоти - НФСБ, ВМРО, "Атака" - 318 513, БДЦ 3130. АБВ (заедно с Движение 21) 54 412.