"Първият банков обир със заложници в България", както тържествено ни го представиха медиите, се изроди в безвкусен кич, както обикновено става у нас. Разбира се, като изключим ранения охранител Станчо Станев, за чийто живот лекарите все още се борят. Забелязахте ли как неговата роля на жертва бе заета от онзи, който го простреля? Изведнъж всички започнаха да съчувстват на похитителя, който може да се превърне и в убиец, ако късметът на Станчо не проработи. Слушах немалко коментари тези дни и наистина не вярвах на ушите си. Полицаи, журналисти и психолози ме върнаха в осми клас, когато по литература правехме разбор на творби от социалистическия реализъм. Героят, който е смачкан от живота при капитализма, се осъзнава класово и тръгва на въоръжена борба. Нещо от този пролетарски романтизъм се опитаха да припишат на образа на Стефан Петров, който нахлу миналата седмица в една сливенска банка, простреля човек и държа заложници.