Думи, отронени в нощ сребролунна,
прошепнати тихо в мрака стаен,
и улици тихи, и стъпки безшумни,
спомен далечен оставили в мен…
Повтарям си тихо моята приказка –
за моето детство, за моя живот –
толкова жива, толкова истинска –
видения цветни, красив епизод:
Реката забързана, белите камъни
и вятърът южен с дъх на сено,
върбите самотни – сякаш забравени,
разплакани, свели към нея челò…
Ангел Симеонов