/КРОСС/ Тече активно политико-медийно мероприятие срещу българския президент Румен Радев. В атаките и злословието се включиха ГЕРБ, ДОСТ, десните, патриотите и дори евроатлантиците от БСП. Дали от завист към високия му рейтинг, или поради обвързаност с външни „началства", всички вкупом започнаха да го обвиняват за внесените от служебното правителство предложения за промени в Изборния кодекс. Статуквото на прехода му отвърна с дежурните заклинания: Брюксел щял да ни критикува, Венецианската комисия не била съгласна, Местан и Ердоган се били обидили. Питаме кой е по-важен: те или българският народ? Радев обеща българската политика да се формулира в София и да се отстоява навън, а не обратното. И като мъж и офицер на честта спазва този свой ангажимент, изпълнява предизборните си обещания и конституционните си задължения. А те са да защитава националните интереси, суверенитета и интегритета на държавата и обществото, спокойствието на всеки български гражданин. Очевидно за непредубедените е, че президентът Радев не е надвишил правомощията си, а само е дал основа за дебат по ключови за българската държавност теми: уседналостта при гласуване;правилата за финансиране на религиозните общности;забраната за използване на религията за политически цели;създаване на законови бариери пред радикалния ислям и т. н. Ако политическата класа и мнозинството медии мислеха държавнически, щяха да водят дебата разумно, а не със заклинания и лозунги