/КРОСС/ Терористичният акт в самия център на Санкт Петербург доказа за пореден път, че нито една държава (колкото и атомни оръжия да има) и нито една специална служба (каквито и успехи да е отбелязала в борбата срещу тероризма) не може да има стопроцетова гаранция за предпазване от един терористичен акт, когато той не е планиран и извършен срещу определен държавен чиновник или институция, а напосоки, с цел да всява страх и да символизира назидание и отмъщение. Защото тероризмът е оръжие на слабия и отговор на тези, които виждат, че губят войната срещу превъзхождащата ги военна сила или служба за сигурност. В случая това е загубената от ислямистите война в Северен Кавказ (ръководството на вече процъфтяващата Република Чечня активно се включва във възобновяването на "Южен поток"), военното превъзходство на сирийската армия на Башар Асад (активно подпомагана от руснаците, иранците и "Хизбулла") над радикалната и "умерената" опозиция, неизбежният разгром на "Ислямското движение на Узбекистан", чийто кумир Джума Намангани е бивш съветски десантчик, загинал през 1991г. Тук трябва да се има предвид, че главният заподозрян за атентата Акбаржон Джалилов е роден в киргизкия град Ош през 1995г. През април 2010г. там имаше кървави стълкновения на етническа основа между киргизи и узбеки (по някои данни в тогавашния момент мнозинство от населението), завършили с изгонването на узбеките в Узкбекистан