Днес православните християни отбелязват църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които красят вратите на следващия ден – Връбница, познат още като Цветница.
Лазаровден е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, когото Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
В поморийското село Козичино ежегодно изпълняват обичая Лазаруване. Млади жени, наречени „лазарки”, берат цветя за венците, които ще оплетат за предстоящия празник Цветница. Днес, около 11.00 ч., от къщата на буенеца – водач на лазарките, ще се състои и ритуалното му обличане. С много песни и танци, лазарките ще обиколят цялото село, след което ще отидат на реката, за да хвърлят своите върбови венци. Присъединяват се и момците, наречени “кумове” и повеждат чрез характерни еркечки лазарски хора лазарките “нагоре към мегдана”, където отново с песни и танци завършва традиционният магичен обичай, съпътстван от ритуали – символи на мъжкото и женското начало.
В българската традиция Лазаровден е и празник на нивите и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат да се обличат и държат така че да ги харесват ергените.
На Лазаровден празнуват всички, които носят имената Лазар, Лазо, Лазарин и Лъчезар.