Дойде моментът. Да поискам да съм безгрешен в словото си. Защо го пожелах в есента си?.. Чак сега ли разбрах това, което си повтарях цял живот? Че да съм безгрешен в словото означава да си правя разкошни подаръци. Повтарях го, но не го вярвах. Научавах го, но не го знаех. А сега го чувствам. Пада от небето. Потопен съм в него.

Винаги съм повтарял, папагал с папагал, десетилетия съм повтарял, че трябва да съм безгрешен в словото си. Даже съм опитвал. Опитвал съм и съм захвърлял.

Какво е това?

Да си безгрешен в словото си означава:

- да разпиляваш лошото, преди да стигне до гласните ти струни;

- да галиш с думи, вместо да шибаш с думи;

- да щадиш другия и от това да си устройваш празник.

Искам от днес да съм безгрешен в словото си. Това връща любов. Това лекува. Това те носи с вятъра. Това прави съня приказен.

Добре де, от утре...

А Дон Мигел се смее...