Дяволът бил в детайлите. Не им вярвам. Всъщност в детайлите има много красота. А колко рядко се сещаш да им обърнеш внимание – дали е от страх, че за миглите ти ще се закачи някой дявол?
Именно малките неща ти стават любими. След десет години още помниш как слънчевите лъчи падаха през прозореца на първата ти квартира. Или как единият му крак винаги оставаше отвит, когато заспивахте двамата. Или колко бяха остри ушите на кучето, което живееше до детската градина (същото онова, което го сгази кола пред очите ти на булеварда). Можеш веднага да възпроизведеш ритъма, който токчетата на най-добрата ти приятелка издаваха, когато идваше на кафе вкъщи: трак-трак-трак-… А помниш ли колко са приятни за докосване кафявите хартиени пликове, в които слагат кроасаните в пекарната отсреща? И как писането на проекти през летните вечери винаги мирише на цвят от липа? И разни други малки неща…
Всъщност, преди да умреш, пред очите ти не се подрежда приказката на целия ти живот – виждаш само малки фрагментирани детайли, като че ли муха е гледала в душата ти. Raindrops on roses and whiskers on kittens… Така че се научи да ги виждаш още сега – носят повече богатство от привидно големите неща.
My Name is Red, originally uploaded by Vassilena.
Още по темата: