Да си обикновен е трудно. Да си обикновен тинейджър често е най-непоносимото нещо. Гимназията е петгодишен ад, през които единствено можеш да стискаш зъби и да се надяваш, че когато пораснеш, всичко ще е по-нормално, по-хубаво. Че кошмарът ще свърши и ще започне истинският живот.
Хана, Хана, Хана...