Компенсациите, които България получава за спрените реактори в АЕЦ "Козлодуй", трябва да са обект на повече прозрачност и по-задълбочен контрол от европейските институции. Това предвижда приетият от Европейския парламент доклад за изразходването на европейските средства, отпуснати на България, Словакия и Литва, за извеждане от експлоатация на ядрени централи. Докладчик е румънският евродепутат от Европейската народна партия Мариан Маринеску, според когото у нас твърде много от парите се харчат за нови енергийни проекти, предаде БНР.
Основната теза в доклада е, че отпуснатите суми на трите страни са огромни и надхвърлят значително всички първоначални оценки. Затова е нужен повече контрол как се харчат евросредствата. Парите са отпуснати за затварянето на ядрени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, литовската АЕЦ „Игналина“ и словашката централа „Бохунице“. Най-много са дадени на Литва – 1,367 млн. евро за 2 спрени реактора. На страната ни са отпуснати близо 868 млн. евро за спрените четири малки блока в Първа атомна, а най-малко пари е получила Словакия - 613 млн. евро за два затворени реактора.
Според Маринеску няма достатъчно прозрачност как се изразходват парите, а вече има закъснения в извеждането от експлоатация. Конкретно за България той отбелязва с тревога, че твърде големи суми се харчат за енергийни проекти, а не за спирането на блоковете. Затова евродепутатът настоява ЕК да наблюдава този процес и призовава по-голям дял от средствата да се насочат за пълното извеждане от експлоатация на блокове.
Приетата резолюция вчера предвижда ЕК да сформира специален орган, който да наблюдава финализирането на този процес в трите страни при ясно определени срокове, както и начина, по който се изразходват парите.
Извършените досега инспекции са недостатъчни по брой и обхват, пише още в доклада. Затова Европейската сметна палата трябва да направи пълен одит дали парите се използват по предназначение, как се провеждат тръжните процедури и дали има злоупотреби, наложили намесата на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ.
Депутатите са загрижени и заради липсата на координация по проектите за спиране на блоковете. Конкретно за АЕЦ „Козлодуй“ загрижеността е за това, че малките блокове не се управляват от един орган, което затруднява разглобяването им. От АЕЦ „Козлодуй“ планират до края на годината III и IV блок да бъдат предадени за управление на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Резолюцията приветства доброто техническо и финансово изпълнение на програмата за АЕЦ „Козлодуй“ и преразглеждането на стратегията за извеждане от експлоатация на малките блокове. Тя бе променена от първоначалната концепция за отсрочено извеждане от експлоатация към стратегия за незабавно извеждане.