/Поглед.инфо/ Нейчо беше човек на средна възраст..селянин човек. Вечер след работа отадяше в кръчмата, пиеше две-три ракии и се връщаше у дома си. Жена му туряше масата, там той пиеше още две-три ракии, вечеряше кротко и след туй си лягаше, захъркваше гръмко и така до следващия ден. Работеше той в един цех за метални профили, гръцки ли беше, турски ли, но Нейчо имаше здрави ръце, остър поглед и силен ум. Ракията не успяваше да потъмни ни ума му, ни да разтрепери ръцете му. Станка, жена му работеше в училищния стол като домакинка. Кога можеше, донасяше вкъщи и храна, и продукти. Живееха те на село. Имаха градинка, чуваха си зеленчуци, гледаха и прасе, справяха се и връзваха двата края.