Ако има българска дума на 21-ви век, тя вероятно е "изпокарам се". Всички сме толкова големи, докато се гледаме в огледалото. Толкова съвършени и прекрасни. Специалисти сме по така любимото си всичкознаене. Не спираме да го упражняваме в апартаменти, по пейки, села и паланки. За съжаление и другите са като нас, затова прекалено често се чувстваме непризнати, отритнати, обидени. Това чувство се трупа в нас, клокочи като лава и рано или късно изригва. Силно, на мощни тласъци. И помита...