Когато съм се запознал с него, съм стиснал твърде силно иначе счупената му ръка. Било е отдавна, сигурен съм, но Марти не е забравил. Не знам какъв е бил поводът да се стигне до този инцидент – счупването, – но се надявам, че е бил основателен. Щото Елфът е добро момче.
Твърде богатият му запас от цинични думички, сливащи се блажено в още по-красноречиви изрази и словосъчетания, талантливо откроява романтичната му и поетична същност. А когато не е смущаващо откровен, той е самоуверено убедителен.
Но най-хубавото на Марти, освен че го има, е, че вече ми краси нощното шкафче.
И ако винаги се оглеждам, преди да отворя неговото виртуално и лишено от всякаква цензура кътче на тази земя, книгата му разлиствам без всякакво угризение на съвестта.
Не си спомням кога за първи път прочетох текст в » § « Cynical Speech™, но оттогава не съм пропуснал нито един. А сега ще имам още един красив повод да ги прочета отново от хартиените страници на „Предпази ме от това, което съм!“.
