За онова, което би могло да се премълчи, е най-добре да не се казва нищо. Тази максима на Витгенщайн е като цяло вярна, ала е неприложима тъкмо към политиката, където премълчаването е извор на възможно най-големи беди. И най-близкото ни минало е пример за това.

Ето защо, с покруса или с повече от смесени чувства, човек се чувства длъжен все пак да сподели черно на бяло онова, що се е уталожило в душата му след откриването на 44-ото Народно събрание.