/КРОСС/ На днешната дата 20 април преди 33 години Христо Проданов стана първият българин, изкачил Еверест, а малко след това загина под най-високия връх на планетата   - Аз съм над голямата сива кула. Не съм далече. Не съм далече- Дръж се, Ицо, идват. Идват към тебе, дръж се. - Стефчо, аз не съм в лагер пет, не съм в лагер пет. Аз...- Вижда ли се от теб пети лагер... палатката?- Не мога да го видя оттука. Аз съм на жълтия пояс.- Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!! Този разговор, накъсван постоянно от смущения в радиостанциите, е проведен на 21 април 1984 г. между Стефан Калоянов - радист на Първата българска експедиция до Еверест и Христо Проданов - българинът, който пръв се качва на върха на света. Макар и над 30 години по-късно, емоциите в думите на Стефан Калоянов не могат да оставят никого безчувствен. Дори и да си от това поколение, родено около и след 1984 г., няма как силната емоция да не обхване и теб. Няма как да не си чувал тези думи, да не почувстваш тревожната молба, казана почти с плачещ глас - НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ... защото тук не става дума само за едно велико спортно постижение, за една зловеща и смъртоносна схватка между човек и екстремна природа... тук говорим за нещо още по-голямо - за човешката мечта и нейното преследване. Затова и 30-ина години по-късно драмата с Христо Проданов е все толкова вълнуваща и актуална